НАУЧИХ....

Как искам да съм силна,

когато много ме боли.

Как искам да съм силна,

когато нещо в мен гори...!

Разкажи ми, разкажи,

защо си отиде в зори,

даже ти не ме разбра,

дали съм те обичала ...

Кажи ми за причината,

и вината за кончината,

на връзката ни голяма,

между нас двама.... ?

Много сълзи се изляха,

очите ми вече изгоряха,

сърцето много ме боли,

мъката ми още се таи.

Никой нищо не разбра,

за моята голяма тъга,

и за тази голяма лъжа,

наранила моята душа.

Не исках да съм за теб,

онази голяма тежест,

а исках да бъда за теб,

само ласки и нежност...

Искаше да бъде така,

както ти го пожела.

Не казах, че ме боли,

когато ти ме нарани.

Аз просто вече мълчах,

а на ум силно крещях.

Все си мислех, че живея,

живот за който копнея.

Този живот не ми даде,

а обещаваше и продаде,

продаде на една мечта,

изгаряща моята душа.

Ех, тази мъка човешка,

нима това ще е за мен,

поредната ми грешка,

в тоз тъй мрачен ден?

Защо ме ти остави,

и не ме предупреди,

защо ме ти забрави,

и остави да ме боли?

Как да се усмихвам,

когато искам да рева,

как да се усмихвам,

на тази моя съдба?

Душата ми вече умира,

сърцето ми няма покой,

да живея ли аз за мига,

или да е както каза той...?

Едва ли сега е момента,

да реша във коя лента,

на моят път аз да вървя,

за да реша моята съдба...!

Сега съм съвсем сама,

а силна искам да бъда,

кое тогава ще ме крепи,

новата любов, може би?

Сега научих, че за разлъка,

а имаш ли такава мъка,

не трябва ти да я таиш,

а трябва да я споделиш.

Сега съм най-силната жена,

животът ме научи на това,

да се боря както за любовта,

да запазя и свойта свобода!

Автор: Stacyan
(Ан Маринова)

15.10.2011 год. - 16:00 ч.