РАЗДЯЛА

Защо си тръгваш сега,

ще ми е пусто у дома.

Навън е мрачно и студено,

а в мен е всичко променено,

защото ти душата ми смени,

накара ме тук да стоя до зори,

да пиша стихове във рима,

без да имам някаква причина.

Будувах аз до късно вечерта,

не можех вече да заспа,

и стихове редях на глас,

унесена и във захлас.

Очите ми жадуваха за сън,

а вече светваше навън,

сънят не идваше в нощта,

а колко дълга беше тя.

А имах толкова неща,

сега да кажа на света,

за моята любов голяма,

и любовта между двама,

за която дълго аз жадувах,

но малко й се полюбувах.

Автор: Ан Маринова

14:30 ч. -04.04.2011 г.