Колко щастлива бих била,
да има радост в таз страна,
както птичките пеят,
и децата да се смеят.
На воля да цъфтят цветята,
и на воля да растат децата,
да бъде усмивката им ведра,
а ръката що ги храни – щедра.
Да няма плач на дечица,
а да вървят за ръчица,
хванати за татко и мама,
в очите с радост голяма.
За детето щастливо,
което те гледа тъй мило,
това е радост голяма,
радост е и за татко и мама.
Нека да пазим децата,
те са радостта на Земята,
затова трябва да ги обичаме,
цветенца да ги наричаме.
Автор: Stacyan
(Ан Маринова)
09.04.2011 год. - 12.30 ч.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар