КОГА....

Кога ще мога да видя очите ти?

Кога ще мога да чуя гласа ти?

Кога ще докосна лицето ти?

Кога ще бъда завинаги твоя?

Не разбираш ли колко те обичам,

не виждаш ли пламъка в очите ми,

не чуваш ли нежните ми слова,

за теб аз непрекъсато ги редя?

Обичам те, обичам те, обичам те,

думите които винаги ще изричам!

Думи които ще галят слуха ти,

и докосват струните на сърцето.

Ти знаеш ли, че си моят живот,

че си моята единствена любов,

че си моята най-красива мечта,

която аз искам да стане истина?

Ти си Слънцето, което ме топли,

ти си Луната, която ми сочи пътя,

ти си всичко онова което ме кара,

да си мисля, че светът е прекрасен.

Не ме огорчавай, не ме отблъсквай,

прегърни ме, целуни ме, милвай ме!

Ти си за мене всичко онова, което,

ме кара да живея сега този живот.

Знай, че таз любов отдавна чакам,

моя нежна и красива, късна любов,

моя прекрасна и дългоочаквана,

изстрадана, но щастлива любов!

Автор: Stacyan
(Ан Маринова)

03.10.2011г. - 16:00 ч.