ЛУННАТА ПЪТЕКА...

Луната тихо изплува в небето,

и с грация изписа нежно в морето,

своята красива лунна бяла пътека,

къпеща се във вълните и водата мека.

Лунния лъч се спусна тихо по нея,

галеше я по перилата като фея,

и пръскаше своята бяла светлина,

вървяща по лунната стълбица.

Тихо слизаше по нея и чуваше шума,

на вълните бурни, удрящи се във брега.

Искаше да се скрие зад облаците черни,

но те на луната бяха приятели верни.

Заслуша се дълго в шумът на водата,

и лунният лъч тръгна обратно към луната.

Морските вълни се блъскаха шумно в брега,

а чайките се събуждаха от грохота и шума.

Луната беше изваяла своята красота,

и се промъкваше тихичко сутринта.

Бързаше да се прибере отново у дома,

където искаше да остане съвсем сама.

Автор:Stacyan
( Ан.Маринова)

21.05.2011 г. - 22:15 ч.