МЕЧТА ЗА КРАСОТА

Прости, обичах те безумно,

опитвах се и живях разумно,

мечтаех за живот с красота,

а в него имаше много суета.

Срещах се с приятели много,

вярно е, че се държах строго,

не исках точно това да става,

всеки да започне да ме поучава.

Ето, всеки си мислеше за мен,

че не бях жена за неговия ден,

винаги оставах  съвсем  сама,

и отново копнеех за красота...

За много красота около мен,

и тя да започва всеки нов ден.

Всеки мечтаеше това да има,

и красотата да е неповторима.

Усмивка да грее по лицата им,

любовта да топли сърцата им,

радостта да свети в очите им,

а топлина да сгрява душите им.

Красота нямаше по света,

всеки живееше с тази суета,

всеки си мислеше за себе си,

и се радваше на живота си.

Никой не искаше да се разделя,

и своето блаженство да поделя.

Никой вече не искаше да вярва,

на човека до себе си да повярва.

Искаше вечно благини да има,

жената да бъде неотразима,

да има жилище, вила и кола...

.......спирам да говоря за това.

Ето я несбъднатата ми мечта,

мечтата ми за много красота,

а толкова дълго време я търсих,

но никъде по света не я намерих.

Автор: Stacyan
(Ан Маринова)

10.11.2011год. 15:40ч.

НАУЧИХ....

Как искам да съм силна,

когато много ме боли.

Как искам да съм силна,

когато нещо в мен гори...!

Разкажи ми, разкажи,

защо си отиде в зори,

даже ти не ме разбра,

дали съм те обичала ...

Кажи ми за причината,

и вината за кончината,

на връзката ни голяма,

между нас двама.... ?

Много сълзи се изляха,

очите ми вече изгоряха,

сърцето много ме боли,

мъката ми още се таи.

Никой нищо не разбра,

за моята голяма тъга,

и за тази голяма лъжа,

наранила моята душа.

Не исках да съм за теб,

онази голяма тежест,

а исках да бъда за теб,

само ласки и нежност...

Искаше да бъде така,

както ти го пожела.

Не казах, че ме боли,

когато ти ме нарани.

Аз просто вече мълчах,

а на ум силно крещях.

Все си мислех, че живея,

живот за който копнея.

Този живот не ми даде,

а обещаваше и продаде,

продаде на една мечта,

изгаряща моята душа.

Ех, тази мъка човешка,

нима това ще е за мен,

поредната ми грешка,

в тоз тъй мрачен ден?

Защо ме ти остави,

и не ме предупреди,

защо ме ти забрави,

и остави да ме боли?

Как да се усмихвам,

когато искам да рева,

как да се усмихвам,

на тази моя съдба?

Душата ми вече умира,

сърцето ми няма покой,

да живея ли аз за мига,

или да е както каза той...?

Едва ли сега е момента,

да реша във коя лента,

на моят път аз да вървя,

за да реша моята съдба...!

Сега съм съвсем сама,

а силна искам да бъда,

кое тогава ще ме крепи,

новата любов, може би?

Сега научих, че за разлъка,

а имаш ли такава мъка,

не трябва ти да я таиш,

а трябва да я споделиш.

Сега съм най-силната жена,

животът ме научи на това,

да се боря както за любовта,

да запазя и свойта свобода!

Автор: Stacyan
(Ан Маринова)

15.10.2011 год. - 16:00 ч.

ДОБРО УТРО МОЕ МОМЧЕ!

Добро утро мило мое момче,

кажи, тази вечер спа ли добре?

Приготвих ти закуска и кафе,

ако искаш да отидем на море...?

Днес отново ще бъде горещо,

не ти ли се иска такова нещо,

да сме двама с теб на плажа,

аз с масло нежно да те мажа,

а ти да ме гледаш красиво,

и ме галиш много щастливо...?

Добро утро мило мое момче,

от къде да започна, да, от къде?

Днес отново съм много щастлива,

защото лятото още не си отива,

а Слънцето все още грее навън,

и ми се иска всичко да не е сън,

защото ти си отново до мен сега,

а как ме гушкаше само в нощта.

Веч не изпитвам тази самота,

която трябваше да изтърпя...

Добро утро мило мое момче,

за мене ти си моето малко дете...

Гледам те и съм много щастлива,

милвам те и ставам много ревнива.

Само не ставай още от това легло,

като не си се наспал ставаш куче зло...

Ще те изчакам сега да се наспиш,

а после ще те водя като куче на каиш...!

Не ми се сърди за това което говоря,

аз просто така обичам да бърборя....

Добро утро мило мое момче,

стана ли вече и днес накъде?

Аз ще отивам на разходка сега,

искаш ли днес и теб да отвлека?

Ще ходим тук в морската градина,

помниш ли, като миналата година...?

Ще пием първо биричка с рибка,

после може и да поискаме скаридка,

и ще се забавляваме много двамата,

така както се казва в рекламата...

Добро утро мило мое момче,

ти си тръгваш защо и къде?

Нима бях за теб тежест голяма,

нали искаше винаги да сме двама?

Радвахме се много, все от сърце,

мислех си, че ще ме носиш на ръце...

Казваше, че съм лунната ти пътека,

а ти беше за мене голямата утеха.

Моля те, сега не искам да съм сама,

не ме оставяй така в нощта!

Добро утро мило мое момче,

тебе те няма,..... а аз накъде?

Не зная вече накъде да вървя,

ти бе моята пътеводна звезда.

Добро утро и сбогом ти казвам,

добро утро и всичко запазвам,

нека всичките моите мечти,

бъдат спомени - само добри.

Добро утро мое мило момче,

само че..... не зная вече накъде...?

Автор:Stacyan
( Ан Маринова)

08.10.2011г. - 08:00 ч.

КОГА....

Кога ще мога да видя очите ти?

Кога ще мога да чуя гласа ти?

Кога ще докосна лицето ти?

Кога ще бъда завинаги твоя?

Не разбираш ли колко те обичам,

не виждаш ли пламъка в очите ми,

не чуваш ли нежните ми слова,

за теб аз непрекъсато ги редя?

Обичам те, обичам те, обичам те,

думите които винаги ще изричам!

Думи които ще галят слуха ти,

и докосват струните на сърцето.

Ти знаеш ли, че си моят живот,

че си моята единствена любов,

че си моята най-красива мечта,

която аз искам да стане истина?

Ти си Слънцето, което ме топли,

ти си Луната, която ми сочи пътя,

ти си всичко онова което ме кара,

да си мисля, че светът е прекрасен.

Не ме огорчавай, не ме отблъсквай,

прегърни ме, целуни ме, милвай ме!

Ти си за мене всичко онова, което,

ме кара да живея сега този живот.

Знай, че таз любов отдавна чакам,

моя нежна и красива, късна любов,

моя прекрасна и дългоочаквана,

изстрадана, но щастлива любов!

Автор: Stacyan
(Ан Маринова)

03.10.2011г. - 16:00 ч.

ОБИЧАМ ТЕ!

Зная, че от тоз прекрасен ден,

в който ти се запозна със мен,

огън забушува в моята душа,

ето, не мога вече да го отрека.

Обичам те и знам, че ме обичаш,

но знам, винаги ще го отричаш,

макар едва сега да ми го казваш,

душата и сърцето ми ти радваш.

Безумен огън в теб трепти,

и казваш, че неистово тупти,

да, туй що казваш ми сега,

е май силата на любовта.

Думи тук не са ни нужни,

нужна ни е вече любовта,

щом разцъфна като цвете,

........цветето на любовта.

В сърцата ни ще избуява,

в душите ни то ще цъфти,

любовта ще ни завладява,

ще бъде вечна - запомни.

Ще те обичам аз до края,

да, до края на живота си,

но никога не искам да узная,

щом срещнеш нова любов ти.

Спести ми таз ужасна болка,

спести ми и сълзите дори,

аз искам да съм само твоя,

..........до края на живота ти.

Автор:Stacyan
( Ан Маринова)

17.09.2011 г. - 20:25ч.

СПОМЕН

И ако някога си спомниш ти за мен,

а в тоз момент си много уморен,

не ме отпращай от съзнанието си,

а нежно ме гушни в обятията си.

Макар и да не съм до теб сега,

помисли си ти за мен и за нощта,

когато двамата обичахме се лудо,

и веч не мислехме за нищо друго,

освен за любовта ни тъй голяма,

която беше между нас двама.

Автор: Stacyan 
(Ан.Маринова)

03.09.2011г.-21:45 ч.

ЛУННАТА ПЪТЕКА...

Луната тихо изплува в небето,

и с грация изписа нежно в морето,

своята красива лунна бяла пътека,

къпеща се във вълните и водата мека.

Лунния лъч се спусна тихо по нея,

галеше я по перилата като фея,

и пръскаше своята бяла светлина,

вървяща по лунната стълбица.

Тихо слизаше по нея и чуваше шума,

на вълните бурни, удрящи се във брега.

Искаше да се скрие зад облаците черни,

но те на луната бяха приятели верни.

Заслуша се дълго в шумът на водата,

и лунният лъч тръгна обратно към луната.

Морските вълни се блъскаха шумно в брега,

а чайките се събуждаха от грохота и шума.

Луната беше изваяла своята красота,

и се промъкваше тихичко сутринта.

Бързаше да се прибере отново у дома,

където искаше да остане съвсем сама.

Автор:Stacyan
( Ан.Маринова)

21.05.2011 г. - 22:15 ч.

ЛЮБОВ РАЗПИЛЯНА

Посветено на съпругa ми,

16 год. от смъртта му.

Моя красива любов разпиляна,

вече много далече от мене си ти,

само споменът от теб ми остана,

а изминаха много месеци, години и дни.

Тъгата ми сега е много голяма,

винаги в душата ми тя ще стои,

нежните ласки и обичта голяма,

помня и огънят вечно ще гори.

Ти беше за мене най-нежният полъх,

в измъчената ми и изстрадала душа,

ти беше в живота ми сладката тръпка,

която за сетен път моята душа изживя.

Радвах се и на теб и на животът ни,

радвах се на това което той ни подари,

радвах се, че те имам, и на децата ни,

радвах се на успехите и на делата ни.

Но животът окончателно взе и реши,

от твоето присъствието да ме лиши.

Прости се със него! - каза ми само,

той вече няма да е до твоето рамо.

Годините мъчително и бавно минаха,

ето, вече цели 16 години изминаха,

мъчих се много, но не те забравих,

и до себе си до сега, никой не оставих.

Зная, че нищо няма да те върне вече,

зная колко си далеч от мене човече,

зная че само споменът ти ще остане,

а аз ще си остана с тези дълбоки рани.

Сбогом приятелю, сбогом любими,

сбогом ти казвам и моля прости ми,

ако някога съм била и строга жена,

но съм те обичала от цялата си душа.

Сбогом и прости, и моля те забрави,

всичко което сме си казали на криво,

заради децата, и заради нещо „диво“,

и отново те моля прости ми, прости!

Автор: Stacyan
(Ан.Маринова)

06.08.2011г.-20:30 ч.

МОЯТ ЖИВОТ

Срещнах те много млада,

влюбих се и за моя изненада,

сънувах, че сме се събрали,

и двамата сме заживяли.

По-късно, месец след това,

разбрах аз истина една,

това което съм сънувала,

и за него съм бленувала,

станала е истина една,

а аз си мислех, че е шега.

Двамата се събрахме,

и заедно заживяхме.

Една година след това

ни се роди и рожбата.

В любов и обич живяхме,

радости и неволи деляхме,

а животът ни минаваше,

и време все не ни оставаше,

да се сетим отново за това,

че ни трябва втора рожба.

След няколко трудни години

с рожба животът дари ни.

Заживяхме без проблем,

и работехме ден, след ден,

никой не мислеше за това,

каква ще е нашата съдба.

Децата ни бързо растяха,

а и много разумни бяха,

благодарни бяха за това,

което животът им дава.

Възпитавахме ги строго,

но ги обичахме и много.

Порастнаха ни децата,

и за радост и отплата,

станаха хора достойни,

но появиха се пробойни,

в живота ни прекрасен,

който стана ужасен.

Мъжът ми си замина,

- ненадейно се помина,

като че ли на шега беше,

но страшно ни болеше.

Децата бяха осиротяли,

животът още не видяли,

с него щяха да се борят,

трудности да преборят.

Годините ни минаваха,

спомените ни оставаха,

бях останала сам самичка,

играех с живота си на жмичка,

останах и живях достойно,

на пук на всички равностойно,

където „добрата“ държава,

вече за нищо не те признава.

Автор:Stacyan
(Ан Маринова)

29.05.2011 год. - 08:40 ч.