СВЕТЛИНАТА И МРАКА

Слънцето проблясна ведро над земята,

и изтри росата скрита в цветята.

Слънчев лъч отскочи и се скри в гората,

искаше да бъде сам сред дървесата.

А денят сънливо си измиваше очите,

във водата чиста и на слънцето в лъчите.

Сянката заброди под листата на дървото,

искаше да бъде носител на доброто,

цветята да запази и те да не загиват,

от слънцето игриво те да не умират.

Само светлинката се мъчеше да бъде,

все такава каквато се събуди.

Ала нощта ревнива, спусна си ресните,

и побърза нежно да си прибере лъчите.

Светейки в небето нежната луна,

се окъпа цяла в свойта светлина.

А накрая мрака обгърна светлината,

и се отдаде спокойно на тишината.

Автор: Ан Маринова

10.04.2011 г. - 16:30 ч.