Зная, че от тоз прекрасен ден,
в който ти се запозна със мен,
огън забушува в моята душа,
ето, не мога вече да го отрека.
Обичам те и знам, че ме обичаш,
но знам, винаги ще го отричаш,
макар едва сега да ми го казваш,
душата и сърцето ми ти радваш.
Безумен огън в теб трепти,
и казваш, че неистово тупти,
да, туй що казваш ми сега,
е май силата на любовта.
Думи тук не са ни нужни,
нужна ни е вече любовта,
щом разцъфна като цвете,
........цветето на любовта.
В сърцата ни ще избуява,
в душите ни то ще цъфти,
любовта ще ни завладява,
ще бъде вечна - запомни.
Ще те обичам аз до края,
да, до края на живота си,
но никога не искам да узная,
щом срещнеш нова любов ти.
Спести ми таз ужасна болка,
спести ми и сълзите дори,
аз искам да съм само твоя,
..........до края на живота ти.
Автор:Stacyan
( Ан Маринова)
17.09.2011 г. - 20:25ч.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар