ЛЮБОВ РАЗПИЛЯНА

Посветено на съпругa ми,

16 год. от смъртта му.

Моя красива любов разпиляна,

вече много далече от мене си ти,

само споменът от теб ми остана,

а изминаха много месеци, години и дни.

Тъгата ми сега е много голяма,

винаги в душата ми тя ще стои,

нежните ласки и обичта голяма,

помня и огънят вечно ще гори.

Ти беше за мене най-нежният полъх,

в измъчената ми и изстрадала душа,

ти беше в живота ми сладката тръпка,

която за сетен път моята душа изживя.

Радвах се и на теб и на животът ни,

радвах се на това което той ни подари,

радвах се, че те имам, и на децата ни,

радвах се на успехите и на делата ни.

Но животът окончателно взе и реши,

от твоето присъствието да ме лиши.

Прости се със него! - каза ми само,

той вече няма да е до твоето рамо.

Годините мъчително и бавно минаха,

ето, вече цели 16 години изминаха,

мъчих се много, но не те забравих,

и до себе си до сега, никой не оставих.

Зная, че нищо няма да те върне вече,

зная колко си далеч от мене човече,

зная че само споменът ти ще остане,

а аз ще си остана с тези дълбоки рани.

Сбогом приятелю, сбогом любими,

сбогом ти казвам и моля прости ми,

ако някога съм била и строга жена,

но съм те обичала от цялата си душа.

Сбогом и прости, и моля те забрави,

всичко което сме си казали на криво,

заради децата, и заради нещо „диво“,

и отново те моля прости ми, прости!

Автор: Stacyan
(Ан.Маринова)

06.08.2011г.-20:30 ч.