РАЗСТОЯНИЕ....

Какво да кажа аз не знам,

и нищо не мога да ти дам,

защото ти си тъй далеко,

и ласки галят ти сърцето?

А казваш, че си луд по мен,

съмнявам се във тоз рефрен.

В този час не зная, где си ти,

а казваш, че за мен умираш си.

Казваш ми, че сън не спиш,

и за мен ти целият гориш,

гориш от любов голяма,

а на мене ми се иска в замяна,

да чувам твоите слова,

че не си доспал, а си мечтал,

защото цяла вечер си горял,

и от любов песен си създал.

Сега сме двама разделени,

но с любов сме надарени,

далеч сме ний един от друг,

но таз раздяла е до тук.

Ще се събереме ний двамина,

и ще стопим на половина,

разстоянието голямо,

което ни разделя двама.

Ще бъдем двама, не се коси,

не съм далече, я виж ме ти.

Душите си двамата ще слеем,

даже и песен ще запеем,

ще ме докасваш нежно ти,

и любов в сърцата ще тупти.

Ще бъда аз до теб сега,

и ти ще галиш моята коса.

В огън двама ще горим,

любов красива ще делим,

ще слеем нашите души,

и огън всичко ще изпепели,

и нашата любов голяма,

която ти дадох и в замяна,

със сърцето се простих,

и на теб го подарих.

Отдавна вече ний сме двама,

с тази тук любов голяма,

щастливи, заедно с любов,

на която всеки е готов,

да бъдем разделени в нощта,

макар с жадуващи тела,

да чакаме с копнеж голям,

любовта която ще ти дам.

Красиви нощи ще ти дам,

няма никога да бъдеш сам,

и много обич, топлина,

ще има в твоят дом сега,

ще бъдем вечерите двама,

с щастие и без измама,

дните ни ще са красиви,

щом двама сме ги споделили.

Не искам да страдаш вече,

виж, не съм толкова далече,

с щастие аз ще те даря,

и радост ще ти подаря,

и дните мечтани ще сбъднем,

и само двамата ще бъдем,

ще ни радва любовта голяма,

която ще е между нас - двама!

Автор: Stacyan 
(Ан.Маринова)

09.05.2011г. -00:00 ч.