Любов моя ти прекрасна,
направи ме жена ужасна,
една жена напълно студена,
и от размисъл вече лишена.
Обич в сърцето ми палеше,
любов която изгаряше,
а сега виж какво стана,
капчица любов не остана.
Караше ме да мечтая,
и от болка чак да ридая,
обичта да мога да усещам,
с радост да я посрещам.
А сега не трепва у мен,
нито даже и за момент,
тази тръпка която беше,
в сърцето ми, и струеше.
Любов моя прекрасна,
защо си тъй ужасна,
какво сега направи ти,
че сърцето ми кърви,
и вие от болка и тъга,
и страда от всичко това.
Сбогом любов прекрасна,
ти наистина си ужасна.
Автор:Stacyan
( Ан Маринова)
12.05.2011 г. - 22:00 ч.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар