НАВЪН ВАЛИ, ВАЛИ...

Времето много се развали,

а навън дъжда вали, вали..

не беше ден, не беше два,

цяла нощ и цял ден не спря.

Бурята дърветата повали, 

може би са три, или четири, 

но това не е проблем сега,

защото бурята пак завилня.

Морето страшно се разгневи, 

и с огромните си черни вълни,

крайморската алея наводни,

и асфалта и камъните затри.

Нищо не остана там, за сега,

имаше студ и дъжд на брега.

Сняг на много места заваля,

покри градове и много селца,

зимата бързо се разстилаше, 

и всичко със сняг покриваше.

А малките и нежни врабчета,

се криеха по покриви и дървета,

и така, чакаха студа да свърши,

техните тела да не прекърши. 

Пееха си те волно из полята,

но от студа си пазеха гърлата,

за да може като се стопли,

пак да чуваме техните „вопли“,

песните им прекрасни и игриви,

които за всички са и много мили...

Сега пък сняг взе, че заваля,

и покри всичко по тази земя. 

Побеляха къщите и дърветата,

побеляха пътищата и полетата,

само пътеките черни останаха,

за хората които се захванаха,

да почистят този голям сняг, 

какъвто нямаше на този бряг.

Морето не даваше да се стели,

сняг като големи бели постели,

върху неговите черни вълни,

които продължаваха пълни,

със сила и огромен трясък, 

въздуха край брега да огласят.

Само чайките чисто бели,

и гларусите прелители,

се виждаха горе над водата, 

защото си търсеха храната.

Хайде мило време спри се,

дай ни време, опомни се,

сега е времето на есента,

не искаме да идва зимата.

Автор: Stacyan 
(Ан Маринова)

18.10.2011 год. - 15:15 ч.