ДАЛЕЧ ОТ МЕН

Далеч от мен са твоите очи,

в които виждах моите мечти.

Далеч от мен са твоите ръце,

с които галеше моето лице.

 Сама съм в нощите тъжни,

  сама съм в дните неизбежни,

   стоя и те чакам с нетърпение,

     да се върнеш от това забвение.

А съдбата така и не разбра, 

колко много съм те обичала,

и че не искам да съм сама,

и да съм далеч от любовта.

Нима сега ще трябва да деля,

разстоянието с моята съдба?

Защо съдба, ти  пак мен избра,

защо ме накара вечно да тъжа?

Да можех бързо сама да реша,

и да замина там на край света,

където вече той сега се намира,

и всичко само в бяло тушира...?

Кажи ми ти, моя тъжна съдба,

искам от теб сега да разбера,

дали заслужава любовта ми,

мъжът, който е в паметта ми?

Автор: Stacyan
(Ан Маринова)

м. декември 2013 год.