Ех мили, как куриозно,
та аз говоря сериозно,
това за мойто кафе,
всеки тук ще разбере.
Дали съм тука чудна...
казвам ти че съм будна,
разбрах, че ме обожаваш,
тогава го заслужаваш!
Казваш, че аз се чудя,
а аз много рано се будя,
напротив в мен жената,
разбира напълно шегата.
И кой е този „светъл“ ден
в който аз съм дошла с тен,
и при теб ей тъй на шега,
и съм помислила, че е лъжа?
А, кое е туй неподходящо,
а сърцето ти е тъй зрящо?
Любима ти ме наричаш,
и казваш, че ме обичаш?
Ех, сърцето май те пита,
дали аз съм тъй сърдита...?
И как така - не на шега,
ти искаш да ти стана жена?
Как да се съглася тогава,
като никой не те познава?
Ех, ще си помисля аз сега,
пък, по-късно мога да реша...
10.10.2011г. 13.30ч.
Stacyan
(Ан Маринова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар