ДОБРЕ ДОШЛА ПЪРВА ПРОЛЕТ!

Зимата вече си отива,
за да дойде Пролетта,
с много сняг и преспи,
ни изненада сутринта.
Макар, че сега снегът,
и да се стели навред,
Пролетта е вече наред.
Дърветата побеляха,
нарцисите нацъфтяха,
всичко наоколо оживя,
време е да й кажем:
Здравей първа Пролет
и Добре си ни дошла!
(Ан Маринова)
20.03.2014 год.

СВЕТЛИНАТА И МРАКЪТ....

Слънцето проблясна ведро над земята,
и изтри росата скрита в цветята.
Слънчев лъч отскочи и се скри в гората,
искаше да бъде сам сред дървесата.
А денят сънливо си измиваше очите,
във водата чиста и на слънцето в лъчите.
Сянката заброди под листата на дървото,
искаше да бъде носител на доброто,
цветята да запази и те да не загиват,
от слънцето игриво те да не умират.
Само светлинката се мъчеше да бъде,
все такава каквато се събуди.
Ала нощта ревнива, спусна си ресните,
и побърза нежно да си прибере лъчите.
Светейки в небето нежната луна,
се окъпа цяла в свойта светлина.
А накрая мрака обгърна светлината,
и се отдаде спокойно на тишината.

(Ан. Маринова)
STACYAN
10.04.2011 г

ТЪЖНО....

Тъжно е когато обещаваш,
да бъдеш винаги до мен.
Тъжно е когато забравяш,
обещаното си всеки ден.

Тъжно е да подаряваш,
само спомени с любов.
Тъжно е да ги забравяш,
винаги когато си готов.

Тъжно е когато съм сама,
че мисля все за моята съдба.
Тъжна е тишината на мрака,
тъжна е, и тя с мене заплака.

Тъжно е когато нощите са ден,
и ти отново идваш пак при мен.
Тъжно е, мисля все за теб в мрака,
и за всичко случващо се в брака.

Тъжно е, но предстои раздяла,
от теб нищо лошо не съм видяла.
Тъжно ще ми бъде всеки ден,
когато повече, ти не си до мен.

Зная, тъгата в мене е голяма,
но разбрах, че това не е драма.
Разбрах, човек цял живот се учи,
докато с нова любов сполучи.

(Ан Маринова)
STACYAN
(1.10.2019 г.)

ПРИРОДАТА И НИЕ

Какво се случва навън сега,
защо дъждът отново заваля,
каква е тук тази природа,
стана същата като народа,
който живее тука у нас,
някой знае ли, дали е в час,
прави каквото си иска,
важното е да си иска,
без да се съобразява,
може ли да му се дава,
възможността голяма,
и дали няма да е драма...?

Каквото и да ми казвате,
даже и да ми разказвате,
за мен таз приирода не е зло,
не е и пречка пред добро...
От нас тя много се влияе,
права е като иска да знае,
кой какво ще й причини,
дали добро или злини,
затова тя така си играе,
и остава всеки да гадае,
какво ще бъде времето,
и ще му тежи ли бремето,
на живота който живее,
сега без да пее и се смее?

Как ще иска забавление,
без да иска обяснение,
и не може да създава,
и злини тя да раздава.
Дяволиите си по света,
щом иска да създава тя,
на другите да ги раздава,
а не в нашата държава!
Не искам да е тук сега,
точно в нашата страна!
Да вземе и да си отива,
защото сега не бива,
да мислим за ей това,
което се случва точно сега.

А навън дъждът вали,
не спира, усилва се дори,
улиците отново наводни,
къщите и колите дори,
водата отнесе в зори.
А природата продължава,
своята страшна борба,
да залива градове и села....
28.06.2018 г.
STACYAN
(Ан.Маринова)

ЗАЩО, СЪДБА?

Защо мое момче,
след толкова много години,
живота ни срещна със теб,
когато малко живот ни остана,
съдбата реши да ни събере?

Защо съдба,
отново ни подложи на сблъсък,
на характерите между него и мен?
Направи ни да бъдем нещастни,
на разстояние - да е далеч от мен?

Защо съдба,
изпитваш любовта помежду ни,
създаваш препятствията между нас,
и не ни даваш сега, възможността,
да можем да се видим от близо сега?

Защо,
ни караш да тъжим за любовта си,
която искаш да бъде несбъдната?
Нима си доволна от тази възможност,
да осъществим най-накрая любовта си?

Защо съдба,
направи така, че да стана такава жена,
какво направи, че да съм тъжна сега?
Очите ми се пълнят отново със сълзи,
на какво да вярвам вече в живота си?

Защо ти моя съдба,
за пореден път ми се подигра,
и ме накара да се влюбя точно сега,
когато живота ми е вече на завършека?
21.03.2018 г. - 22.00 ч.
STACYAN
(Ан. Маринова)

ОТ ЖИВОТА НАУЧИХ...

Защо си ми толкова диво,
мое хубаво момче мило,
аз вече чакам повече от час,
така унесена и във захлас,
направих си чая и кафето,
изпих си и двете питиета,
но от теб и помен не остана,
а аз се чудя какво да захвана.

Дали сега да стана от кревата,
да започна пак с фитнес играта,
или да продължавам да лежа,
и така с няколко кг да натежа.
Сигурна съм, че ми се смееш,
но видиш ли ме ще закопнееш,
да бъдеш с мене ти до края,
на живота с мене, който желая.

Ето час и половина измина,
стори ми се, че година мина,
защо ли толкова се чудя аз,
какво за теб е един цял час?
Все пак чакам, чакам те сега,
и нищо не мога да разбера,
какво се случва с теб и мен,
кой от двама ни е заблуден?

Мило кажи, вярно ли е това,
което ми каза, снощи и сега,
че вече си обсебен от мен,
и искаш да си все до мен?
Все още аз се чудя и мая,
как да ти отговоря незная,
защото истината не е една,
дали е за мъж или за жена.

Всеки казва каквото си иска,
всъщност много му се иска,
да бъде винаги щастлив,
докато на този свят е жив.
Едно от живота научих,
че любовта между двама,
не трябва да е една драма,
а само обич много голяма!

13.03.2018г.(11:28 ч.)
STACYAN
(Ан.Маринова)

ЖИВА СЪМ

Жива съм,
защото вярвам в живота,
защото душата ми пее,
своята красива песен,
за любовта и хората,
които много обичам.

Жива съм,
защото всеки човек,
ме прави щастлива,
защото малките неща,
ме карат да се радвам,
също като малките деца.

Жива съм,
защото съм свободна,
защото мога да се рея,
като птиците във въздуха,
да пътувам на воля из
красиви места по света.


Жива съм,
защото обичам цветята,
в планината или гората,
те правят живота чудесен,
като една красива, българска,
жива, народна песен.

Жива съм,
защото умея да обичам,
хората, които са до мен,
защото им помагам в
този тъй ужасен ден,
изпълнен с мъка и тъга.

Жива съм,
защото усмивката грее
вечно, в моите жадни очи,
радостта е моят спътник,
в живота ми, който не бих
желала да изпусна дори.

Жива съм,
защото днес живея,
и песен умея да пея,
рискувам и живея сега,
защото действам така,
както умея и мога сама.

Жива съм,
защото съм щастлива,
че съм жива и живея,
в един свят изпълнен,
с много болка и тъга,
в който мога да помогна,
на хората по света!

11.03.2018 г. 19:20 ч.
Stasyan
(An Marinova)

АЗ ЧАКАМ, ЧАКАМ.....

Аз чакам, чакам повече от  ден,

съкровище, не мислиш ли за мен..?

Разбрахме се, да се видим в кафето,  

а защо и да не отидем до морето....?

Там под лъчите на слънцето ярко,

което ще изгаря телата ни жарко

ще видим лицата си вече на живо,

а дали ще се харесаме, кажи мило?

Това оставям на теб, ти да решиш,

и да ми кажеш, дали не грешиш,

ако ме питаш, когато се  видим,      

дали отново на кафе да отидем.....?

Да, това означава за мен сега,

че ти ме харесваш от мига,

в който си ме видял на живо,

така ли е, моля те, кажи ми мило?

Реших малко да пиша, но прекалих,

започнах да пиша само един стих,

а написах толкова много редове,

но това е така, защото е от сърце!

20.10.2014г. - 10:28 ч.

 Stacyan
(Ан. Маринова)

ПРОШКА

Прости ми, моля те........ прости,
сгреших, зная и много ме боли,
очите ми са пълни с кървави сълзи,
душата ми плаче, „Обичам те!“ крещи...

Исках само щастие за теб и мен,
за това мечтаех във всеки мой ден,
да бъдем непрекъснато само двама,
и обичта ни да стане още по-голяма.

Обичам те, обичам те,...... разбери,
моля ти се от душа, не ми се сърди,
помисли как  душата ми нарани,
знаеш ли, колко много ме боли...?

За думите, които изрекох и те нараних,
за обичта която в душата си таих,
за всичко това, което стори любовта,
аз те моля единствено за прошка сега....

Моля те, хайде, най-после ми кажи:
Обичам те мила, обичам те и не тъжи.
Вече всичко  забравих и ти простих, 
разбрах, колко много те нараних.....

Обичам те мила от цялата си душа,
обичам те и те моля за прошка сега!

09.04.2013 г.- 22:00ч.

Stacyan

(Ан. Маринова)

КАК ИСКАМ....

Как искам сега да съм до теб,

и да усещам топлото ти тяло,

как искам сега да съм до теб,

и мечтая да сме като едно цяло.

Прости ми, че искам тази мечта,

която за мен е една единствена,

да се сбъдне  вече в живота мой,

и да имам най-после само покой....

Прости ми, че искам да  си до мен,

както всяка нощ, така и всеки ден.

да споделяме обичта си голяма,

и да бъдем непрекъснато двама.

Вярвам вече, че ти си за мен това,

за което непрекъснато си мечтая,

вярвам, че ти си онова, което зная,

и вярвам, че не съм излъгана сега...

Кажи ми, да ти вярвам ли за онова,

да те обичам ли или това е шега,

моля те, кажи и повече не ме лъжи,

защото ще бъдат тежки дните ми.

Защо не ми каза, че ме обичаш,

тогава когато каза, че се вричаш,

в любов, красива и много желана, 

а в същност е била със забрана...?

Аз толкова много си мечтаех за теб,

и не се страхувах, че стъпвам на лед,

винаги вярвах в теб и в твоята любов,

казваше ми, че ти на всичко си готов.

А какво се случи сега в живота мой,

не само, че не настъпи този покой,

  за който само съм си мечтала до сега,

           но че любовта ни е била голяма лъжа.          

Как искам отново да си до мен,

     и да е всяка нощ и всеки божи ден....

     искам те, не само като една мечта,

      но и като една бленувана истина...

08.12.2013г. - 16.11 ч.

Stacyan

(Ан Маринова)