Защо си ми толкова диво,
мое хубаво момче мило,
аз вече чакам повече от час,
така унесена и във захлас,
направих си чая и кафето,
изпих си и двете питиета,
но от теб и помен не остана,
а аз се чудя какво да захвана.
Дали сега да стана от кревата,
да започна пак с фитнес играта,
или да продължавам да лежа,
и така с няколко кг да натежа.
Сигурна съм, че ми се смееш,
но видиш ли ме ще закопнееш,
да бъдеш с мене ти до края,
на живота с мене, който желая.
Ето час и половина измина,
стори ми се, че година мина,
защо ли толкова се чудя аз,
какво за теб е един цял час?
Все пак чакам, чакам те сега,
и нищо не мога да разбера,
какво се случва с теб и мен,
кой от двама ни е заблуден?
Мило кажи, вярно ли е това,
което ми каза, снощи и сега,
че вече си обсебен от мен,
и искаш да си все до мен?
Все още аз се чудя и мая,
как да ти отговоря незная,
защото истината не е една,
дали е за мъж или за жена.
Всеки казва каквото си иска,
всъщност много му се иска,
да бъде винаги щастлив,
докато на този свят е жив.
Едно от живота научих,
че любовта между двама,
не трябва да е една драма,
а само обич много голяма!
13.03.2018г.(11:28 ч.)
STACYAN
(Ан.Маринова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар