след толкова много години,
живота ни срещна със теб,
когато малко живот ни остана,
съдбата реши да ни събере?
Защо съдба,
отново ни подложи на сблъсък,
на характерите между него и мен?
Направи ни да бъдем нещастни,
на разстояние - да е далеч от мен?
Защо съдба,
изпитваш любовта помежду ни,
създаваш препятствията между нас,
и не ни даваш сега, възможността,
да можем да се видим от близо сега?
Защо,
ни караш да тъжим за любовта си,
която искаш да бъде несбъдната?
Нима си доволна от тази възможност,
да осъществим най-накрая любовта си?
Защо съдба,
направи така, че да стана такава жена,
какво направи, че да съм тъжна сега?
Очите ми се пълнят отново със сълзи,
на какво да вярвам вече в живота си?
Защо ти моя съдба,
за пореден път ми се подигра,
и ме накара да се влюбя точно сега,
когато живота ми е вече на завършека?
21.03.2018 г. - 22.00 ч.
STACYAN
(Ан. Маринова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар