и изтри росата скрита в цветята.
Слънчев лъч отскочи и се скри в гората,
искаше да бъде сам сред дървесата.
А денят сънливо си измиваше очите,
във водата чиста и на слънцето в лъчите.
Сянката заброди под листата на дървото,
искаше да бъде носител на доброто,
цветята да запази и те да не загиват,
от слънцето игриво те да не умират.
Само светлинката се мъчеше да бъде,
все такава каквато се събуди.
Ала нощта ревнива, спусна си ресните,
и побърза нежно да си прибере лъчите.
Светейки в небето нежната луна,
се окъпа цяла в свойта светлина.
А накрая мрака обгърна светлината,
и се отдаде спокойно на тишината.
(Ан. Маринова)
STACYAN
10.04.2011 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар