Какво се случва навън сега,
защо дъждът отново заваля,
каква е тук тази природа,
стана същата като народа,
който живее тука у нас,
някой знае ли, дали е в час,
прави каквото си иска,
важното е да си иска,
без да се съобразява,
може ли да му се дава,
възможността голяма,
и дали няма да е драма...?
Каквото и да ми казвате,
даже и да ми разказвате,
за мен таз приирода не е зло,
не е и пречка пред добро...
От нас тя много се влияе,
права е като иска да знае,
кой какво ще й причини,
дали добро или злини,
затова тя така си играе,
и остава всеки да гадае,
какво ще бъде времето,
и ще му тежи ли бремето,
на живота който живее,
сега без да пее и се смее?
Как ще иска забавление,
без да иска обяснение,
и не може да създава,
и злини тя да раздава.
Дяволиите си по света,
щом иска да създава тя,
на другите да ги раздава,
а не в нашата държава!
Не искам да е тук сега,
точно в нашата страна!
Да вземе и да си отива,
защото сега не бива,
да мислим за ей това,
което се случва точно сега.
А навън дъждът вали,
не спира, усилва се дори,
улиците отново наводни,
къщите и колите дори,
водата отнесе в зори.
А природата продължава,
своята страшна борба,
да залива градове и села....
28.06.2018 г.
STACYAN
(Ан.Маринова)
Защо мое момче,
след толкова много години,
живота ни срещна със теб,
когато малко живот ни остана,
съдбата реши да ни събере?
Защо съдба,
отново ни подложи на сблъсък,
на характерите между него и мен?
Направи ни да бъдем нещастни,
на разстояние - да е далеч от мен?
Защо съдба,
изпитваш любовта помежду ни,
създаваш препятствията между нас,
и не ни даваш сега, възможността,
да можем да се видим от близо сега?
Защо,
ни караш да тъжим за любовта си,
която искаш да бъде несбъдната?
Нима си доволна от тази възможност,
да осъществим най-накрая любовта си?
Защо съдба,
направи така, че да стана такава жена,
какво направи, че да съм тъжна сега?
Очите ми се пълнят отново със сълзи,
на какво да вярвам вече в живота си?
Защо ти моя съдба,
за пореден път ми се подигра,
и ме накара да се влюбя точно сега,
когато живота ми е вече на завършека?
21.03.2018 г. - 22.00 ч.
STACYAN
(Ан. Маринова)
Защо си ми толкова диво,
мое хубаво момче мило,
аз вече чакам повече от час,
така унесена и във захлас,
направих си чая и кафето,
изпих си и двете питиета,
но от теб и помен не остана,
а аз се чудя какво да захвана.
Дали сега да стана от кревата,
да започна пак с фитнес играта,
или да продължавам да лежа,
и така с няколко кг да натежа.
Сигурна съм, че ми се смееш,
но видиш ли ме ще закопнееш,
да бъдеш с мене ти до края,
на живота с мене, който желая.
Ето час и половина измина,
стори ми се, че година мина,
защо ли толкова се чудя аз,
какво за теб е един цял час?
Все пак чакам, чакам те сега,
и нищо не мога да разбера,
какво се случва с теб и мен,
кой от двама ни е заблуден?
Мило кажи, вярно ли е това,
което ми каза, снощи и сега,
че вече си обсебен от мен,
и искаш да си все до мен?
Все още аз се чудя и мая,
как да ти отговоря незная,
защото истината не е една,
дали е за мъж или за жена.
Всеки казва каквото си иска,
всъщност много му се иска,
да бъде винаги щастлив,
докато на този свят е жив.
Едно от живота научих,
че любовта между двама,
не трябва да е една драма,
а само обич много голяма!
13.03.2018г.(11:28 ч.)
STACYAN
(Ан.Маринова)
защото вярвам в живота,
защото душата ми пее,
своята красива песен,
за любовта и хората,
които много обичам.
Жива съм,
защото всеки човек,
ме прави щастлива,
защото малките неща,
ме карат да се радвам,
също като малките деца.
Жива съм,
защото съм свободна,
защото мога да се рея,
като птиците във въздуха,
да пътувам на воля из
красиви места по света.
Жива съм,
защото обичам цветята,
в планината или гората,
те правят живота чудесен,
като една красива, българска,
жива, народна песен.
Жива съм,
защото умея да обичам,
хората, които са до мен,
защото им помагам в
този тъй ужасен ден,
изпълнен с мъка и тъга.
Жива съм,
защото усмивката грее
вечно, в моите жадни очи,
радостта е моят спътник,
в живота ми, който не бих
желала да изпусна дори.
Жива съм,
защото днес живея,
и песен умея да пея,
рискувам и живея сега,
защото действам така,
както умея и мога сама.
Жива съм,
защото съм щастлива,
че съм жива и живея,
в един свят изпълнен,
с много болка и тъга,
в който мога да помогна,
на хората по света!
11.03.2018 г. 19:20 ч.
Stasyan
(An Marinova)
