Слънцето проблясна ведро над земята,
и изтри росата скрита в цветята.
Слънчев лъч отскочи и се скри в гората,
искаше да бъде сам сред дървесата.
А денят сънливо си измиваше очите,
във водата чиста и на слънцето в лъчите.
Сянката заброди под листата на дървото,
искаше да бъде носител на доброто,
цветята да запази и те да не загиват,
от слънцето игриво те да не умират.
Само светлинката се мъчеше да бъде,
все такава каквато се събуди.
Ала нощта ревнива, спусна си ресните,
и побърза нежно да си прибере лъчите.
Светейки в небето нежната луна,
се окъпа цяла в свойта светлина.
А накрая мрака обгърна светлината,
и се отдаде спокойно на тишината.
(Ан. Маринова)
STACYAN
10.04.2011 г
Тъжно е когато обещаваш,
да бъдеш винаги до мен.
Тъжно е когато забравяш,
обещаното си всеки ден.
Тъжно е да подаряваш,
само спомени с любов.
Тъжно е да ги забравяш,
винаги когато си готов.
Тъжно е когато съм сама,
че мисля все за моята съдба.
Тъжна е тишината на мрака,
тъжна е, и тя с мене заплака.
Тъжно е когато нощите са ден,
и ти отново идваш пак при мен.
Тъжно е, мисля все за теб в мрака,
и за всичко случващо се в брака.
Тъжно е, но предстои раздяла,
от теб нищо лошо не съм видяла.
Тъжно ще ми бъде всеки ден,
когато повече, ти не си до мен.
Зная, тъгата в мене е голяма,
но разбрах, че това не е драма.
Разбрах, човек цял живот се учи,
докато с нова любов сполучи.
(Ан Маринова)
STACYAN
(1.10.2019 г.)
