АЗ ЧАКАМ, ЧАКАМ.....

Аз чакам, чакам повече от  ден,

съкровище, не мислиш ли за мен..?

Разбрахме се, да се видим в кафето,  

а защо и да не отидем до морето....?

Там под лъчите на слънцето ярко,

което ще изгаря телата ни жарко

ще видим лицата си вече на живо,

а дали ще се харесаме, кажи мило?

Това оставям на теб, ти да решиш,

и да ми кажеш, дали не грешиш,

ако ме питаш, когато се  видим,      

дали отново на кафе да отидем.....?

Да, това означава за мен сега,

че ти ме харесваш от мига,

в който си ме видял на живо,

така ли е, моля те, кажи ми мило?

Реших малко да пиша, но прекалих,

започнах да пиша само един стих,

а написах толкова много редове,

но това е така, защото е от сърце!

20.10.2014г. - 10:28 ч.

 Stacyan
(Ан. Маринова)