МЕЧТА ЗА КРАСОТА

Прости, обичах те безумно,

опитвах се и живях разумно,

мечтаех за живот с красота,

а в него имаше много суета.

Срещах се с приятели много,

вярно е, че се държах строго,

не исках точно това да става,

всеки да започне да ме поучава.

Ето, всеки си мислеше за мен,

че не бях жена за неговия ден,

винаги оставах  съвсем  сама,

и отново копнеех за красота...

За много красота около мен,

и тя да започва всеки нов ден.

Всеки мечтаеше това да има,

и красотата да е неповторима.

Усмивка да грее по лицата им,

любовта да топли сърцата им,

радостта да свети в очите им,

а топлина да сгрява душите им.

Красота нямаше по света,

всеки живееше с тази суета,

всеки си мислеше за себе си,

и се радваше на живота си.

Никой не искаше да се разделя,

и своето блаженство да поделя.

Никой вече не искаше да вярва,

на човека до себе си да повярва.

Искаше вечно благини да има,

жената да бъде неотразима,

да има жилище, вила и кола...

.......спирам да говоря за това.

Ето я несбъднатата ми мечта,

мечтата ми за много красота,

а толкова дълго време я търсих,

но никъде по света не я намерих.

Автор: Stacyan
(Ан Маринова)

10.11.2011год. 15:40ч.